А може би просто живеем в театър

"Славчо Славов унищожи част от подписката в защита на театъра

3 октомври 2010 15:59

Мениджърът на Театрално музикалния продуцентски център Славчо Славов унищожил част от подписите, събирани в защита на варненския театър, както и срещу обединението му с операта в безличното ТМПЦ. Потресени от случилото се, двете момчета, ангажирани с подписката, потърсиха Дарик, за да разкажат за поведението на така наречения „интендант”.

Димитър и Симеон, и двамата на по 18 години, събирали подписи в неделния следобед около сградата на театъра, когато към 15.00ч. към тях се приближил Славчо Славов и ги попитал какво правят. Те му обяснили, че подписката е срещу обединението на театъра и операта.  Славов моментално изтървал нервите си, скъсал листите от папката, в която се събират парафите, и ги прибрал. След това заплашил младежите с полиция, но, уплашен явно, че служителите на реда могат да погнат него за нарушаване на обществения ред, подвил опашка и изчезнал. 

В папката имало 161 подписа,  разказват Димитър и Симеон. 150 са унищожените от Славов, останали са 11.

Подписи срещу обединението на операта и театъра се събират от три групи младежи, които обикалят възлови места във Варна. Общо събраните подписи до момента, включително и тези, които „интендантът” е накъсал,  са около 500.

Подписката стартира вчера по време на шоу-протеста „Ние не сме актьори по професия, но си искаме театъра!", в който се включиха стотици граждани, най-вече млади хора."

От: http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=596492

Така. Вървим стремително към точката, където ще трябва да измислим скала за измерване на абсурда. За да можем официално да чупим рекорди.

Обединяване на операта и театъра не знам как ви звучи, но на мен ми звучи като "обединяване на морската пехота и танковите дивизии". И тогава варненският театър ще плува като танк, гарантирано.
Все пак, за щастие (?), са се намерили хора, които да направят протест. Хубаво. Само че нали знаете какво е ставало преди тридесетина години с тези, дето протестират? Е, вече сме по-хуманни - не убиваме хората, просто игнорираме протеста. И се мъчим да убием идеята. Обаче, да цитирам един хубав филм*, "ideas are bulletproof."

Само дето няма да проработи. Защото вече е решено от по-висшестоящи, че варненският театър ще се слее с операта. И ако не можем да ви убедим да се откажете от подписката, най-безцеремонно ще ви я скъсаме.

И после нее, хич не живеем в Абсурдистан.

До един момент бях убедена, че е право на гражданина да открие подписка, да вдигне протест, и мнението му да бъде по някакъв начин отчетено. Пуст идеализъм. Сигурно съм си помислила, че тук е демокрация. Но май не сме надживели времето, когато е можело на воля да си късаш подписки.

И така, вече Варна няма театър и няма опера. Тя има "театрално-музикален продуцентски център" (?!).

Следващата стъпка може да е да обединим Народния театър и Народното събрание. Така де, тъй или иначе и двете са "народни", пък и то в Парламента е пълен театър и без това.

А Славчо Славов ще си къса подписки.

Докато потенциалните млади актьори теглят майната на НАТФИЗ и отиват да учат в чужбина, където професията "театрален актьор" е възможна.

Колкото до варненци - ще ходят на продукции на театрално-музикалния продуцентски център.


_________________
* "V for Vendetta," реж. James McTeigue

Знаете ли, че...

... отстрани на пакетчето дъвка пише, че "прекомерната консумация може да доведе до слабителен ефект"?

Просто реших, че трябва да го спомена.

За вълшебната музика и крайно невълшебната действителност

Днес си се возя в 111 със слушалки в ушите, като всеки ден. Само че днес в слушалките звучи новият албум на Blind Guardian, който от недоглеждане ли, от безхаберие ли, съм пропуснала кога е излязъл. Във всеки случай е прекрасен. Радвам си се аз на музиката и на текстовете на фентъзи тематика, както и на невероятния глас на Ханси Кюрш, и гледам през стъклата към Витоша – като извадена от илюстрация на Джон Хоу. И точно когато започвам да се чувствам като 12-годишно хлапе, току-що прочело „Властелина”, автобусът се натриса в някаква дупка, след което доста рязко набива спирачки и се влива в следобедното задръстване на Околовръстното, като с това си действие много буквално ме изтърсва от мислите ми.
В този момент съвестта ми напълно престана да ме тормози, че съм без билетче, каквото по-рано се бях опитала да си купя от шофьора, но бях отхвърлена с простото и неумолимо „тц”. Също така музиката беше изместена на заден план, като напред излезе дразнещият яд, пораждан от събитията на деня ми до въпросния момент, забравените за няколко минути проблеми, „сивото ежедневие”, мръсните газове и софийския градски транспорт, който налива масло в огъня.

Ей така са спрели хората да вярват в Дядо Коледа.

След като благополучно се измъкнах от задръстването, а след това и от 111 (без да ме спипа контрольор, на когото да трябва да обясня, че шофьорът е „тц” с билетчетата), се запътих към къщи. По пътя нямаше особено големи произшествия, освен че една изнервена шофьорка, помагайки си с изразителни жестове, изказа съмненията си в душевното ми здраве, понеже още не изнервеният й колега пред нея спря, за да пресечем аз и една връщаща се от пазар баба. Течащата по улицата река, образуваща малки езерца в дупките, и няколко от моите приятели – кварталните кучета, изобщо не ги броя, защото те не са произшествие, а част от пейзажа.

Докато се прибера, изобщо не разбрах кога и как свършиха последните няколко песни от албума. Добре че си го бях чула на спокойствие още предната вечер.

Всичко това ме навежда на мисълта – къде е проблемът? В повредената канализация, в изнервените шофьори, в градския транспорт, в начина на живот или просто в мен? Не знам. Може би от всичко по малко. Но ми се струва, че софийската ни действителност е крайно невълшебна. Най-точната дума, за която се сещам, е „задръстена” – в транспортния, канализационния и общия смисъл.

Проба, проба.

В Русия съм, в Русия съм.

Всъщност съм в България, и, по дяволите, изобщо не се казвам Геометрия Аналитична Тригонометрическа. Това трябва да е ясно на всички. :D

Все още нямам идея какво ще пиша в този блог.

Тра-ла-ла-ла...